Make your own free website on Tripod.com






НИКОГА НЯМА ДА ОТСТЪПИМ


Едвали има случай в историята на футбола, когато най-омразното нещо за феновете на един отбор е шефът на същия този отбор. Е, това е Христолов. Селския. Помияра. Юда. И вечно ще носи проклятието на Трибуна Изток...

............................................................................













Две личности разцепиха Ботев Пловдив ФК в началото на 90-те години - клубните легенди Динко Дерменджиев и Виден Апостолов. Те се хванаха за гушите, за да докажат кой е по-велик и кой повече ракии е изпил. Обградиха се с верни хора, които си избодоха очите заради своите тартори.

След като се осафери от неочаквания си избор за президент на Ботев Плд през март 1999 година, Димитър Георгиев Христолов - Селският поиска да е гилотина за ботевизма и пловдивския футбол.


5 август 2000 година бележи кулминацията на драмата.


Тогава на акционерно събрание на ПФК "Ботев Пловдив 1912" АД - Пловдив Христолов е свален от власт и остава впечатлението, че това е завинаги. Преди това, през юни, той замразява членството си в Съвета на директорите и спира парите. Събранието доказа, че клубният президент не притежава 55 процента от акциите, както твърди, а само 25, от които 10 са на името на сина му Георги Христолов.
Водещият събранието съобщава, че още на 26 юни същата година Съветът на директорите на Ботев Плд е решил да обезсили джиросването на акции от 25 октомври 1999 г., когато Димитър Христолов изкупува дяловете на Андрей Павлов, Атанас Русинов и Рашко Груев. Тримата притежаваха по 10 процента. Според устава на акционерното дружество никой от участниците не може да притежава повече от 15 процента. Христолов вкарва в играта брат си Калофер и племенницата си Елена, за да осъществи сделката с тримата акционери, които продават. Тя обаче става нищожна, защото акциите не са предложени първо на другите акционери.
Адвокатът на Христолов обаче контрира, че сделката е валидна, защото не е оспорена в законните три месеца. Никой не протестира срещу 10-те процента, които Христолов е купил от бившия член на Съвета Иван Русенов и прехвърлени на Георги Христолов.


На събранието от 5 август 2000 г. стават ясни основните акционери на Колежа.


Димитър Христолов 10 000 акции,
Андрей Павлов, Атанас Русинов, Георги Колев, Рашко Груев и Ангел Ванчев по 4000,
Валентин Кънчев 2 997,
Димитър Русев, Дечо Стоянов и Костадин Дервенков по 2000.
Останалите 1000 акции до 40 000 са притежание на 56-ма дребни акционери. Носители на 27 680 акции гласуват за разваляне на сделката между Христолов като купувач и Павлов, Груев и Русинов като продавачи. Христолов се оплака, че за свалянето му са гласували с 12 000 негови акции.
Така властта премина в ръцете на Андрей Павлов, Ангел Ванчев, Георги Колев, Димитър Русев, Валентин Кънчев и Дечо Стоянов. Христолов остава в Съвета, но за шеф е избран Валентин Кънчев. Бившият началник оспорва легитимността на събранието и съдът насрочвадело за 19 ноември 2000 г.
"Аз, моят брат, моята племенница и моят син сме притежатели на 55 процента от акционерното дружество. Законно сме закупили акциите с договор, джиросани са по закона и не се притеснявам" - каза тогава Христолов и още: "Борбата за президентското място не е от тези, които дават пари, а от тези, които не дават. Знаете колко е хубаво да не даваш пари и да управляваш. Това е най-хубавото нещо. Аз никога не съм се женил за Ботев Пловдив и ще съм първият, който ще предаде щафетата. На мен обаче ми я взимат тези, които не дават пари!"
На 28 септември 2000 г. обаче екипът на Валентин Кънчев подава оставка. Христолов оттегля обвинението си към "превратаджиите" и се връща, по собствените му думи "на бял кон" начело на най-стария български клуб.


Насрочено е ново акционерно събрание на 7 декември 2000 година. То беше определяно като денят Х" за Ботев Пловдив. Димитър Христолов или трябваше да се оттегли окончателно, или да се разправи с хората, които го свалиха и направиха за смях.
Самите те се ослушваха преди събранието и само казаха, че ще изразят своята позиция и ще настояват за вземане на важни решения. На събранието те нищо не направиха и това беше триумф за Христолов. Това му даде основание да каже: "Тези хора доказаха своята нелоялност към клуба. Аз имам право да избера екип, с който мога да работя. Редно е те сами да си отидат. Аз мисля, че това, което направиха от сегашното ръководство, е най-голямото престъпление към клуба, което можеше да се направи в този труден за Ботев Пловдив момент".

На събранието на 7 декември 2000 г. Селският разгроми противниците си и промени устава на акционерното дружество - отхвърли ограничението за максимум 15 процента участие и призна сделката Христолов Павлов, Груев, Русинов за действителна.
Така клубният шеф придоби 55 процента от акциите. По-късно той намекна, че дяловете му са дори повече и вече можеше да се брои за едноличен собственик на клуба. Събранието не прие никаква стратегия за развитието на клуба. То имаше само една цел разчистване на сметки, и тя беше постигната. В Съвета на директорите влязоха хора, които не тласнаха клуба напред. От тях досега в управлението реално е само Константин Дервенков. Резултатите от това събрание могат да се определят като катастрофални за гордостта на Тракия и последвалите събития го доказват - Ботев Плд се намира на най-ниското стъпало в своята история.

След събранието на клуба на 11 октомври 2002 г., кланът Христолови (брат, сестра, син, снаха) вкара в УС двама пълни анонимници - шефа на Държавната агенция по приватизацията Апостолов и шефа на Панаира Радев. Селският направи това с цел да се сложи и на "новото време"!!! Така както преди се слагаше на генералите - Михо Михов и Гиньо Тонев, като използваше името на президента Стоянов (един наистина достоен и почтен човек). Генералите му дадоха баница от ремонтния завод за самолети и части от ВМЗ-Сопот, и му подариха държавната поръчка за обзавеждането на щаба на Многонационалната бригада "Югоизток" в Пловдив.

Двамата нови в управата на БПФК са параван за пред властта и гаранция за Селския, че отново е със силните на деня. И няма кои да го бутне в Пловдив!

Какво спечели от това ботевизма? Нищо!!! А с увеличаването на капитала на акционерното дружество се затрива и последния шанс за запазването на 90 годишната традиция.

Върхът на абсурда и поредния удар на "гилотината" беше Отчета на Съвета за 2002 г. в който за главни виновници за изпадането на "канарчетата" в Б група и кризата в клуба се посочиха - привържениците на отбора!!!

Седмица след събранието, полицията започва разследване за поставен взрив в колата на Селския. Христолов бърза да насочи следствието в посока на феновете и открито обвинява тях и вестникарите за главни подбудители на неуспешния атентат. Разследването обаче установя, че случаят няма нищо общо с футбола. Христолов не се извинява!

Борбата продължава!





Copyright 2002 , BULTRAS FRONT