Привържениците на Ботев Пловдив се формират за първи път като организирана група за подкрепа през 60-те години, а известните лидери по онова време са бай Божил и Пешо Унгареца. Особено активни ботевистите стават в периода 1964-1969, когато се появяват на два финала за Купата и следват непрестанно любимия си отбор из цяла Болгариа през шампионската 1967. Първоначално са се появявали на стадион “Колежа” с големи байряци и кречетала, а също така са издигали два огромни военни балона с лика на клубния патрон Христо Ботйов. Тогава просъществува и бандата “СЕДЕМ БРАТЯ”, която пеейки “Тих бял Дунав” е заемала места на Трибуна Изток – наричайки я по онова време “Слънчев бряг”. През 70-те години активността на “жълточерните” привърженици затихва, но пък и точно тогава публиката на Ботев се преоформя в англо-саксонски тип – само шалчета и юнашко пеене. Остава и традицията най-яростните измежду тях да стоят на източната страна на клубния стадион. Песента, която най-често са подемали е била вече “Вървят ли двама на дълъг път”.

Едва през 1979 г. привържениците на Ботев Пловдив започват да намират място в криминалните хроники. Тогава остава паметна битката им с фенове на Левски София преди мач на "Герена". Пътуващите привърженици (около 300 човека) са атакувани на “Лъвов мост” в столицата от левскари и така се възобновява отдавна забравената вражда между тях. През 80-те години бултрасите правят исторически десанти в София (`81 финал за Купата) - 1400 човека, в Кърджали (`84 пак финал) - 3000 човека и в Стара Загора (`88 полуфинал с Левски София) - 8000 привърженици. В мача-реванш за КНК срещу Барселона (1:0 с гол на Георги Славков) през есента на 1981 г. е постигнат рекорд по посещаемост на пловдивски отбор – 62 000 зрители!!! Все още обаче предвижванията на “жълточерните” запалянковци из страната са стихийни и лошо оргинизирани, макар и най-интензивни в сравнение с всички други периоди от историята на Трибуна Изток. Най-големите изстъпления през този период са безредиците, предизвикани на мачове в Пловдив срещу Левски София и столичния Локомотив. След срещата срещу "сините" през пролетта на 1980 г. на Ботев Пловдив му е забранено да играе дерби-мачове на "Колежа" и отборът се мести на стадион "Девети септември" ("Голямата къща"). Там "жълточерните" привържениците по традиция заемат Южен Сектор-II етаж. След мач-реванш от турнира за Купата на УЕФА (2:2) през есента на 1987 г. се заформя масов бой с гостуващата група от 700 навиачи на "Цървена звезда". Година по-рано след гастрол в Сливен, където е поломена централната улица на града, 18 пътуващи привърженици на "канарчетата" са осъдени за хулиганство. През есента на 1988 г. след мач от евротурнирите с Динамо Минск (0:1) фенове от Кършияка пребиват двама руски туристи в близост до хотел "Ленинград" (сега "Санкт Петербург"). В този период по-изявени лидери сред ботевистката публика са Митьо Ушатия, Секата, Борю Дългия, Наско Червения, Любо Католика, Иво Гумената глава, Големия и Малкия Бизон.

След 1989 г. привържениците на Ботев Пловдив постепенно минават под влиянието на италианското движение ULTRA. Периода 1989-1991 е най-анархисткият в историята. Боевете са оставени на втори план и връх взима безпречинното трошене на влакове, гари и заведения. Оттогава датира и принципът на майните - и ботевисти, и локомотивци - че "насилието е само за износ" т.е. спазва се неписано правило да се вандалства само извън пределите на Пловдив. Най-варваските хроники са от Бургас`89 есен, Пазарджик`90 пролет и Стара Загора`90 пролет и `91 пролет. Финалът за Купата през 1991 г. във Велико Търново е свързан с нов як бой между привърженици на Ботев Пловдив (около 1000 човека) и Левски София(около 2500), който има продължение и в срещите от шампионата през следващите две години.

Първата групировка на бултрасите от съвременен тип е IZGREV BOYS, образувана през 1993 г. Момчетата от Изгрев първи в Болгариа започват да се организират по западноевропейски модел - собствени шалчета и трансперанти на групировката, организираност при пътуванията, предварително плануване на акции и прочие. В евромача с Олимпиакос (пристигат близо 6000 "маляки") през есента на 1993 г. е първото бойно кръщене на "изгревите" - наказани са десетки шалчета, потрошени са три автобуса на гърците.

Най-големият погром за 90-те години на bultras е през Май`95 в София преди финалния мач за Купата срещу Локомотив София. Тогава пред Националния стадион се изсипват близо 2000 майни, които за първи път прокламират "Новият ред" - обединението на трите тогавашни групировки от Изгрев, Каршияка и Кичук Париж в т.нар. CANARIES ULTRAS FRONT. Стотина от тях, след като разбиват нападналите ги фенове на Левски София, започват масови безредици на спирката на Орлов мост. Изпочупени са два автобуса от градския транспорт, пребити са минувачи, жестоко наранени са полицаи. Битката с ченгетата продължава близо час. Шестнайсет човека са арестувани и осъдени - Божо, Насо Моторхеда, Дакуто, Тръбата, Тера, Бочев, Дидо Тубата, Челсо, Джинги, Попа, Чумата, Митко Китката, Аксиев, Милкара, Динака и Вельо.