Напрягай, Тракийо, могъщи жили,
от стомана са те, недей оклюмва!
Отдай последният си сок и сили -
ти векове ги другиму дава.

Славянска Голгота! В борба сурова
ти жертви си пренасяла без брой,
ти сявга си била за смърт готова
при всекой зов: Напред! На бой!

Не питаше отдека тоз глас беше.
Кат боен кон, кога зачуй тръба,
наостряше се, пламваше, летеше
стремително във лудата борба.

Поклон, земя на духове свободни!
О, Тракийо, ти носиш кървав знак,
над всичките кипежи благородни
развявал се е твоятсе байрак.

Сърце и огън - ти събра живота
и силите народни за борба;
ти първата викна: "Не щем хомота!"
Свири с будителна тръба.

Ти викаше: "Умрели, возкреснете!
Вам тъмно ли е? - Ето ви зари!;
Жаднейте ли? - На! Мойта кръв земете!
За ваш`та свобода тя буйна ври!"

И пущаше, кат орляк по полята,
апостоли, герои и певци,
надеждите да сеят във сърцата,
заспалите да будят мъртъвци:

Софроний пейше: "Ставай, жално племе!"
Раковски искри фърляше навред,
и Левски сееше велико семе,
и тихий Любен думаше: "Напред!"

Ти викнеше: "Умрете, мои чеда!"
И ето Каблешков - мре герой,
на Бузлуджа Хаджи Димитър пада,
Бенковски в гроба, Ботйов в славен бой.

Батак ли беше нужен жертва - "Нека -
ти казваше, - аз цяла щe се дам!"
На Сливница присъдна чу ли ека,
ти викна: "Орли, фъркайте натам!"

Поклон, земя на рожби горделиви,
на лъвове, герои и певци,
поклон на твойте рани вечно живи
и лаврови, и трънови венци!

Иван Вазов
Пловдив, януари 1886