Две
личности разцепиха Ботев
Пловдив ФК в началото на 90-те
години - клубните легенди Динко
Дерменджиев и Виден Апостолов.
Те се хванаха за гушите, за да
докажат кой е по-велик и кой
повече ракии е изпил. Обградиха
се с верни хора, които си
избодоха очите заради своите
тартори.
След
като се осафери от неочаквания
си избор за президент на Ботев
Плд през март 1999 година,
Димитър Георгиев Христолов -
Селският поиска да е гилотина
за ботевизма и пловдивския
футбол.
5 август 2000 година бележи
кулминацията на драмата.
Тогава на акционерно събрание
на ПФК "Ботев Пловдив 1912"
АД - Пловдив Христолов е свален
от власт и остава
впечатлението, че това е
завинаги. Преди това, през юни,
той замразява членството си в
Съвета на директорите и спира
парите. Събранието доказа, че
клубният президент не
притежава 55 процента от
акциите, както твърди, а само 25,
от които 10 са на името на сина
му Георги Христолов.
Водещият събранието съобщава,
че още на 26 юни същата година
Съветът на директорите на
Ботев Плд е решил да обезсили
джиросването на акции от 25
октомври 1999 г., когато Димитър
Христолов изкупува дяловете на
Андрей Павлов, Атанас Русинов и
Рашко Груев. Тримата
притежаваха по 10 процента.
Според устава на акционерното
дружество никой от участниците
не може да притежава повече от
15 процента. Христолов вкарва в
играта брат си Калофер и
племенницата си Елена, за да
осъществи сделката с тримата
акционери, които продават. Тя
обаче става нищожна, защото
акциите не са предложени първо
на другите акционери.
Адвокатът на Христолов обаче
контрира, че сделката е валидна,
защото не е оспорена в
законните три месеца. Никой не
протестира срещу 10-те процента,
които Христолов е купил от
бившия член на Съвета Иван
Русенов и прехвърлени на
Георги Христолов.
На събранието от 5 август
2000 г. стават ясни основните
акционери на “Колежа”.
Димитър Христолов 10 000 акции,
Андрей Павлов, Атанас Русинов,
Георги Колев, Рашко Груев и
Ангел Ванчев по 4000,
Валентин Кънчев 2 997,
Димитър Русев, Дечо Стоянов и
Костадин Дервенков по 2000.
Останалите 1000 акции до 40 000 са
притежание на 56-ма дребни
акционери. Носители на 27 680
акции гласуват за разваляне на
сделката между Христолов като
купувач и Павлов, Груев и
Русинов като продавачи.
Христолов се оплака, че за
свалянето му са гласували с 12 000
негови акции.
Така властта премина в ръцете
на Андрей Павлов, Ангел Ванчев,
Георги Колев, Димитър Русев,
Валентин Кънчев и Дечо Стоянов.
Христолов остава в Съвета, но
за шеф е избран Валентин Кънчев.
Бившият началник оспорва
легитимността на събранието и
съдът насрочвадело за 19
ноември 2000 г.
"Аз, моят брат, моята
племенница и моят син сме
притежатели на 55 процента от
акционерното дружество.
Законно сме закупили акциите с
договор, джиросани са по закона
и не се притеснявам" - каза
тогава Христолов и още: "Борбата
за президентското място не е от
тези, които дават пари, а от
тези, които не дават. Знаете
колко е хубаво да не даваш пари
и да управляваш. Това е най-хубавото
нещо. Аз никога не съм се женил
за Ботев Пловдив и ще съм
първият, който ще предаде
щафетата. На мен обаче ми я
взимат тези, които не дават
пари!"
На 28 септември 2000 г. обаче
екипът на Валентин Кънчев
подава оставка. Христолов
оттегля обвинението си към "превратаджиите"
и се връща, по собствените му
думи "на бял кон" начело на
най-стария български клуб.
Насрочено е ново акционерно
събрание на 7 декември 2000
година. То беше определяно като
“денят Х" за Ботев Пловдив.
Димитър Христолов или трябваше
да се оттегли окончателно, или
да се разправи с хората, които
го свалиха и направиха за смях.
Самите те се ослушваха преди
събранието и само казаха, че ще
изразят своята позиция и ще
настояват за вземане на важни
решения. На събранието те нищо
не направиха и това беше триумф
за Христолов. Това му даде
основание да каже: "Тези хора
доказаха своята нелоялност към
клуба. Аз имам право да избера
екип, с който мога да работя.
Редно е те сами да си отидат. Аз
мисля, че това, което направиха
от сегашното ръководство, е най-голямото
престъпление към клуба, което
можеше да се направи в този
труден за Ботев Пловдив момент".
На
събранието на 7 декември 2000 г.
Селският разгроми
противниците си и промени
устава на акционерното
дружество - отхвърли
ограничението за максимум 15
процента участие и призна
сделката Христолов Павлов,
Груев, Русинов за действителна.
Така клубният шеф придоби 55
процента от акциите. По-късно
той намекна, че дяловете му са
дори повече и вече можеше да се
брои за едноличен собственик
на клуба. Събранието не прие
никаква стратегия за
развитието на клуба. То имаше
само една цел разчистване на
сметки, и тя беше постигната. В
Съвета на директорите влязоха
хора, които не тласнаха клуба
напред. От тях досега в
управлението реално е само
Константин Дервенков.
Резултатите от това събрание
могат да се определят като
катастрофални за “гордостта
на Тракия” и последвалите
събития го доказват - Ботев Плд
се намира на най-ниското
стъпало в своята история.
След
събранието на клуба на 11
октомври 2002 г., кланът
Христолови (брат, сестра, син,
снаха) вкара в УС двама пълни
анонимници - шефа на Държавната
агенция по приватизацията
Апостолов и шефа на Панаира
Радев. Селският направи това с
цел да се сложи и на "новото
време"!!! Така както преди се
слагаше на генералите - Михо
Михов и Гиньо Тонев, като
използваше името на президента
Стоянов (един наистина достоен
и почтен човек). Генералите му
дадоха баница от ремонтния
завод за самолети и части от
ВМЗ-Сопот, и му подариха
държавната поръчка за
обзавеждането на щаба на
Многонационалната бригада "Югоизток"
в Пловдив….
Двамата нови в управата на БПФК
са параван за пред властта и
гаранция за Селския, че отново
е със силните на деня. И няма
кои да го бутне в Пловдив!
Какво спечели от това
ботевизма? Нищо!!! А с
увеличаването на капитала на
акционерното дружество се
затрива и последния шанс за
запазването на 90 годишната
традиция….
Върхът на абсурда и поредния
удар на "гилотината" беше
Отчета на Съвета за 2002 г. в
който за главни виновници за
изпадането на "канарчетата"
в Б група и кризата в клуба се
посочиха - привържениците на
отбора!!!
Седмица
след събранието, полицията
започва разследване за
поставен взрив в колата на
Селския. Христолов бърза да
насочи следствието в посока на
феновете и открито обвинява
тях и вестникарите за главни
подбудители на неуспешния
атентат. Разследването обаче
установя, че случаят няма нищо
общо с футбола. Христолов не се
извинява!
Борбата продължава!
|